Бедствието на века: Година по-късно
Хиляди губят живота си, други остават без дом, откакто разрушителното земетресение удря Южна Турция и Северна Сирия на 6-ти февруари 2023 година с магнитуд 7,8 по Рихтер. Вторичните земетресения не престават и до през днешния ден.
В Газиантеп празните места сред постройките припомнят за следствията от земетресенията. Помощта идва по-бързо в съпоставяне със мощно засегнатите провинции като Хатай и Адъяман, по тази причина и животът наподобява както преди труса. Преди година посетихме дома на Жана Окукджу. Тогава тя ни описа за ужаса на 6-ти февруари. Три месеца по-късно към този момент беше на работа.
Днес тя още веднъж твори – бижута и украшения. Подготвя и картина от мозайка, стъкло и натурални камъни за визитата в Мека на свещената Кааба.
“Аз продължих с работата, виждам да създавам. Имам приятелки от Хатай, мозаиски, които изгубиха всичко. Имаше фестивал, моята другарка беше там. Просто се разплака, всичко си загуби и околните, и работното място, ателието ѝ, всичко остана под руините ”, описа Жана Окукджу.
“Мислим повече за гибелта, в сравнение с преди. Гледаме да обичаме хората повече, околните ни. Гледам да се обаждам на околните ми повече, в сравнение с преди ”, добави тя.
“Хората започнаха да привикват и да се върнат към остарелия си живот, срутените здания, празните места, които виждаме, постоянно ни припомнят и леките земетресения за страшното земетресение, което преживяхме. И щерка ми поради това не може да спи, все си мисли, че има земетресение ”, сподели Окукджу.
“Нощта, в която стана земетресението, разсъниха се и не разбрах какво се случва. Изправих се, изгубих равновесие и паднах. Ударих си главата. Около 15 секунди изгубих схващане. Майка ми се провикна и сподели да отида при нея. Като потеглих, тя се хвърли от горната страна ми да ме отбрани и стартира да се моли. Много се трансформирах. Загубих една другарка от учебно заведение. Бяхме връстници. Живееше в Нурдагъ. Цялото ѝ семейство загуби живота си, единствено майка ѝ е жива. В началото учебното заведение не беше наложително и отидохме в Истанбул. После, като се върнах, имаше друго чувство. Бяха поставили на чина ѝ портрета и неща, които ни напомняха на нея. След тази нощ човек изпада в потрес, пита се какво е претърпял. След това осъзнава, че случилото се е истина, загубите също ”, описа Румейса Окукджу, щерка на Жана.
Нурдан Бейхан, другарка и колежка на Жана. В нощта на огромния трус се посрещат с прегръдка. Срещаме Нурдан три месеца след земетресенията.
Днес тя продължава живота си, само че в боязън. В деня на огромния трус сестра ѝ е в Нурдагъ, губи дома си, в този момент живее в резервоар.
“Тъй като видяхме всичко, към момента не можем да го преодолеем. Все още ни е боязън, че още веднъж може да се случи. Бях сама в деня на земетресението, по тази причина доста ми влияе ”, изясни Нурдан Бейхан.
Работата ми направи огромно положително. Не мога да оставам у дома, оставам при майка ми, след работа отивам при нея, тъй като съм сама. Вечерта, когато се прибере брачният партньор ми, сме дружно. Трябва да привикна с този боязън по някакъв метод. Не единствено аз, цяла Турция няма го не помни, добави Бейхан.
След земетресенията в предприятието на Жана стартират да шият долни дрехи и облекла за потърпевшите в Нурдагъ и Ислахие.
Три месеца след земетресението държавните предприятия, свързани с образованието, в това число и учебните заведения остават затворени.
“Хората, които не можеха да си влязат назад в домовете, се подслониха в учебните заведения. Там им готвехме, правихме им чай, кафе. Никой няма да бъде, както преди земетресението, изключително в духовно отношение. Това беше доста разрушително за всички ни, това беше като дребен Апокалипсис, само че бяхме единни. След земетресението, стартира да идва помощ от всяка страна на Турция. По едно време нямаше място за помощите, не можахме да намерим екипи, които да я раздадат, толкоз доста помощ дойде. Това беше времето за обединяване. Това продължава през цялата година. Все още се доставя помощ, вършат се жилища, събарят се негодните. Започна към този момент и раздаването на ключовете за тях на правилото на лотарията. Достатъчно ли е това – не е, само че както споделих това беше дребен Апокалипсис ”, съобщи шефът на Института за занаяти и изкуства Емине Йоздемир.
В Хатай – цялото обитаемо място се унищожи, по тази причина там хората към момента живеят в контейнери. Имат проблеми с тока, тъй като в контейнерите всичко работи на ток. Все още се събарят здания, по тази причина има здравословни проблеми, има и проблеми с доставката на вода, сподели Йоздемир.
На 70 км от Газиантеп, в Нурдагъ, 26 000 към момента живеят в контейнери в очакване на новите си домове от страната. Раздават ги през 20 дни с лотария. И ще бъде по този начин, до момента в който всеки не получи ключа за новия си дом. До момента там са построени над 2 500 нови жилища. На място има и обществени магазини. От там хората си вземат гратис храна против точки. Имат и публични перални.
“Токът, водата, канализацията подсигурихме ние. След като настанихме хората, започнахме и работа по новите им домове, през вчерашния ден теглиха и чоп, на една част от хората към този момент им е даден ключът за новите домове ”, сподели Ибрахим Хъзйолу, координатор към общината в Газиантеп.
“Не сме го не запомнили, с цел да си спомним. Болката ни е като в първите дни. Домът ни беше мощно злепоставен. Събориха го, само че също така изгубих доста близки хора, брат ми, брачната половинка му, има 34-ма души в фамилията, които загубихме ”, добави Айсел Бозгеик.
Айсел живее в контейнера с мъжа си и щерка си. При лотарията имат шанс. Очакванията са да се нанесат в новия си дом през идващите седмици.
В другия завършек на улицата срещаме фамилията на Ахмед Онал. В земетресението Ахмед губи щерка си и дома си. Самият той е тежко ранен, лекува се в Анкара към осем месеца. В началото живее в палатка, след това в резервоар.
“Не можем да се къпем, тъй като банята тече. Горе тече, покрили сме го, нямаме покрив. Казваме им да го оправят, дават обещание ни, идват тук вършат се на заинтригувани и не го оправят най-после ”, описа Ахмед Онал.
След нещастието тогавашният кмет на Нурдагъ Йоккеш Кавак от ръководещата Партия на справедливостта и развиването е измежду задържаните, след това освободен, само че преди няколко седмици съдът още веднъж подреди арестуването му по отношение на следствие по аргументите за разрушените здания в Нурдагъ. Сега има краткотраен кмет – съгласно някои от локалните хора той не способства за бързото възобновяване в региона.
Антакия – столицата на Хатай, дом на евреи, мюсюлмани, християни и арменци. Голямата болежка на хората тук с изключение на персоналните загуби е и картината на опустошаване и обезлюдение. Градът е съвсем срутен до основи, доста от постройките са необитаеми, очевидно рискови. Масово хората живеят в контейнери и палатки. Помощта идва, само че не в точния момент, описват локалните. И до в този момент някои към момента не знаят какво се е случило с околните им, други сами ги вадят от руините.
По време на молебена в памет на починалите хората тук желаеха оставката на локалната власт.
Исканията са за оставката на кмета на Хатай, както и на държавното управление.
“Държавата не оказа помощ. Тези, които идваха, се връщаха назад. Ние със лични старания ги извадихме. Никой не чу гласа ни ”, сподели Хиам Килисли.
“Загубихме родственици, само че те към момента живеят в нас. Сега, каквото и да кажа би било незадоволително. Това е моментът, в който думите не стигат ”, изясни Бирсен Чакълъ.
Това момиче желае да стане здравна сестра. Не споделя името си, по думите ѝ - с цел да не попречи на работата си в бъдеще.
“Там, където пребивавам се изравни със земята. Много късно дойде помощта. Още нямаме нови домове, оставаме със фамилията ми в резервоар. Този, който приказва в този момент е министър на опазването на здравето, негова болница се срути, по тази причина хората го освиркват ”, сподели тя.
А цветята в реката са в памет на починалите. На сутринта измежду руините се ражда изкуство. Точно година след земетресението хора на изкуството направиха галерия.
По време на изложбата идват хора, които просто желаят да поговорят и да усетят още веднъж, че са дружно и в болката, и в изкуството.
Малко по-късно кметът на Хатай Лютфю Саваш се включва в засаждането на маслинови дървета за починали дружно с техни близки.
По думите му виновни за възобновяване на засегнатите територии са държавните институции и държавното управление.
“Президентът даде обещание, че за една година ще направи нови домове за всички. В Хатай тези, които с лотария получиха новия си дом, са 12,61%. Това значи, че държавното управление за жалост не съблюдава обещанието си. Ние не можем с пари, които нямаме да създадем това. Няма причина да си депозирам оставката. Ако би трябвало някой да подава оставката би трябвало да се стартира от държавното управление. Президент, който има всички благоприятни условия, който може с един автограф да направи всичко за какво подценява Хатай? ”, сподели кметът на Хатай Лютфю Саваш.
С химн и минута безмълвие се уважава паметта на починалите.
На този декор президентът Реджеп Тайип Ердоган посети засегнатите региони, взе участие в раздаването на ключове за новите жилища и още веднъж даде обещание.
“На днешната гала ние доставяме 7 275 жилища на хората в Хатай. С Божията воля ще доставим още 75 000 във всички наранени региони в границите на два месеца. Така до края на годината ще можем да предадем 200 000 жилища, изпълнявайки обещанието си да приключим строителството им в границите на една година след първата копка ”, съобщи Ердоган.
Преди година турските управляващи взаимно с българските избавителни екипи търсеха оживели, а полуразрушената постройка тогава към този момент няма и диря. Инженери обследват тази постройка и вадят умозаключение, че тя към момента е годна за живеене.
Срещаме Мюжде Йозерчетин три месеца след земетресенията, когато домът ѝ става ненаселен. Тогава тя се питаше по кое време ще има нов дом, пита се и в този момент. Знае единствено, че след втората година би трябвало да заплати за него, само че не и какъв брой.
Семейно им се поставя 25 000 лири финансова помощ и избират да получават по още 5 000 лири на месец за наем вместо резервоар. От към година живее в село Садъкали, на към 30 км от Адана. Всеки ден пътува, с цел да остави детето си на учебно заведение в Адана.
“От една година нямаме ток тук. Използваме слънчеви панели. Произвеждаме си храната сами, животът така и така е доста безценен, по този начин или другояче загубихме съвсем всичко - дома си, движимостите си ”, сподели Мюжде Йозерчетин.
Показва ни приятелите си от постройката, която пада за секунди сутринта на 6-ти февруари.
До два месеца ще може да стартира и раздаването на жилища твърди кметът.
“Срещаме се със фамилиите от тежко потърпевши здания, с цел да им помогнем с информация за новите им домове, ние като община ще спомагаме за градежа им ”, съобщи кметът на Адана Зайдан Каралар.
Жертвите в Турция надвишават 53 000. Безследно изчезналите след земетресенията в Турция към този момент са записани като умряли.
Продължи да четеш
